Българската пшеница започва от семето!

Българската пшеница започва от семето!

В напрегнатото ежедневие на земеделския стопанин единственото липсващо усещане е скуката. Ловкото лавиране между пазарните условия, законови наредби и капризите на времето изисква много добри познания в редица области, от които на първо място е агрономията. И докато някои хора вярват, че земеделието е проста работа, реалността бързо отрезвява поелите по този път. Разнообразието на почвите в страната и непредсказуемите микроклиматични условия правят готовите технологични решения неприложими. Невъзможността да контролираме средата налага да сме готови с подходящ отговор за всякакви критични ситуации. Рентабилността на полските дейности се влияят силно от метеорологичната обстановка, но зависят силно и от други два фактора – подходяща генетика и правилна технология.

За поредна година метеорологичните условия в различни части на страната бяха крайно неблагоприятни за вегетацията на зимните житни култури. Недостатъчния воден запас от миналата година и крайно незадоволителните есенни валежи възпрепятстваха нормалното поникване и гарниране на посевите. Топлата суха есен и редките посеви благоприятстваха намножаването на житни мухи, листни въшки и цикади, които допълнително повредиха посевите. Меката зима даде възможност за допълнителна вегетация и недостатъчно дълъг покой на растенията. Напролет се наблюдаваше ранно възобновяване на жизнените процеси и преминаване към следващите фенофази. Този бърз темп на развитие при много сортове, подпомогнат и от несъобразено с условията торене, се оказа пагубен, защото не бе съчетан с достатъчно студоустойчивост и рязкото понижаване на температурата през април причини измръзване на значителен процент от посевите не само в Северна България. Същевременно засушаването продължи повече от два месеца и причини допълнително отмиране на странични братя, а в по-късна фаза и частична стерилност на останалите класове.

Единственото положително явление бе сравнително ниската степен на нападение на гъбични заболявания тази пролет. Обичайна практика стана „профилактично“ фунгицидно пръскане без симптоматика. В някои райони на Южна България, където бяха отчетени все пак някакви валежи, още в началото на май, по време на масовия цъфтеж на пшеницата, се появи чалгън – температурите се качиха над 32 градуса при сериозна скорост на вятъра. В рамките на няколко дни всички сортове показваха явни признаци на температурен и воден стрес. Интензивните валежи в края на вегетацията дойдоха прекалено късно за спасяване на реколтата от пшеница. На изток от линията Шумен – Ямбол много стопанства не отчетоха добиви, а само огромни загуби.

Разбира се, начупения релеф и огромното разнообразие на микрорайони в България се отразиха и върху вегетацията на зимните житни. В някои области растенията успяха да се възползват от есенните дъждове и да поникнат нормално. Дори добре гарнираните посеви не бяха подминати от нападение от житни мухи и цикади. Измръзвания през зимните месеци не бяха отчетени, но за сметка на това априлските студове редуцираха добива в цялата страна. В отделни стопанства пролетните валежи дойдоха на време и растенията успяха да реализират добри добиви.

Но случайността е последното, на което иска да разчита един фермер. Той инвестира не само финансови средства и време, но и животът на много семейства. Оптимизмът и упоритостта са позитивни черти, само ако са съчетани със здрав разум и силна логика. В огромна част от българските земи се отглеждат сортове, създадени за други климатични условия. Технологията на отглеждане в последните години се интензифицира изключително силно. И ако можем да кажем, че ще осигурим достатъчно високо ниво на торене и растителна защита, за да постигнем максимален добив, то не бива да забравяме и другите фактори в уравнението. Живеем в малка, но изключително разнообразна по релеф, почви и микро климат страна. Тенденциите показват стабилно засушаване за все по-дълги периоди, което ще доведе не само до скъсяване на вегетацията, но ще постави в риск реализирането на добив. Вярно е, че все по-често зимите ни са меки, но тази година припомни на всички, че студоустойчивостта в нашите ширини е задължителна. В добри почвено-климатични условия всеки стопанин може да подпомогне вегетацията с технологични решения, за да получи максимален добив. Но в условия на стрес, какъвто нашите посеви изпитват прекалено често, основна роля играе генетиката.

„ Всеки камък си тежи на мястото“. Българската пшеница започва от семето, наследило от поколения местни сортове и добрите качества, и устойчивостта към стрес, и едрото зърно, навело класовете на жътва. В години като тази, комбинирала различни стресове по време на цялата вегетация, прекрасно се открояват толерантността на българските сортове към неблагоприятните условия на средата, стабилните добиви и добро качество на продукцията. Семенарска къща Садово работи повече от 25 години за генетичното подобряване на продуктивния потенциал, гарантиран от висока устойчивост на абиотични и биотични стресови фактори, и стабилна вегетация с добри хлебопекарни качества. Сортовете, създавани от екипа на СКС се открояват със своите едри класове и зърно, интензивна фотосинтеза и масивни листа, отлични резултати в цялата страна. Създадени, изпитани и от много години използвани във всички области на България, като гарант за стабилност и надеждност.

В демонстрационни опити в цялата страна са отчетени добиви, превишаващи тези от производствените масиви. Семепроизводните ни посеви реализираха средни добиви от 850 – 900 кг/дка. Но извън нашия контрол фермерите отчитат добиви от много по-големи масови посеви.

В Северозападна България, в района на Враца, Видин, добивите от последния ни регистриран сорт- Терес, се движат около 800 – 815 кг/дка, при съдържание на мокър глутен 27 и суров протеин над 14.5. Доста по-нисък от останалите сортове, толерантен към основните заболявания и сухоустойчив, той е особено подходящ за Южна България – при изключително сухи условия, резултатите са около 620 кг/дка за района на Асеновград. В Пловдивско от него са получени 850 кг/дка.

Подобни са резултатите от Аполон – добре познат със своят капацитет за продуктивна братимост, той компенсира проблеми при сеитба, поникване, поражения от житни мухи или отпадане на братя заради екстремен стрес. В района на Павликени, Бяла Слатина, Враца от него са получени около 790 кг/дка, в Хасковско – 780 кг/дка, Пловдивско над 900 кг/дка, а в изключително сухия район на Бургас – 630 кг/дка.

Най-едрия и тежък клас от селекцията на СКС – сорт Лазур – тази година има стабилни 780 кг/дка за Северна България (Бяла, Димово) и 700 кг/дка за Южна България (Хасково, Пловдив, Ихтиман).

Стабилни, без да са рекордни, но надеждни при всякакви условия, са и добивите на сорт Тракийка. С много едро червено зърно с добри хлебопекарни показатели, подходящо дори за биологично земеделие, заради добрата устойчивост на болести,  реализира през тази година около 700 кг/дка за Северна България (от Видин до Бяла), 600 до 800 кг/дка за Южна България, 700 кг/дка за Ихтиман.

Добра комбинация на изключително високи хлебопекарни показатели и много добър продуктивен потенциал е постигната при сорт Зебрец. На север (Видин, Враца, Бяла) тази година от него са ожънати средно 700 – 740 кг/дка, в южните части на страната максималният добив е 700 кг/дка.

Себестойността на продукцията зависи не само от получения добив, но и от направените разходи за получаването й. Тази година, независимо от направените вложения на торове и препарати, неблагоприятните условия на средата определиха до голяма степен ниските добиви. Пазарната цена няма да покрие себестойността на зърното в някои стопанства. Редуциране на загубите биха могли да се предвидят с диверсифициране на сортовата структура на отделните стопанства. Залагането на интензивни и високопродуктивни сортове, наред със стабилни, качествени, с различен тип на развитие и устойчивост на болести и неблагоприятни метеорологични условия генотипове, би дало гаранция за по-добра стабилност на зърнопроизводството  в България.

„Умният човек се учи от грешките си, а мъдрия – от грешките на другите.“

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.