ПРАЗНИК НА САДОВСКИЯ ФЪСТЪК
ОТКРИТ ДЕН НА ФЪСТЪКА И СУСАМА В СЕМЕНАРСКА КЪЩА САДОВО Откритият ден на фъстъка и сусама, организиран от Семенарска къща Садово ООД в с. Чешнегирово, в сътрудничество с Института по растителни и генетични ресурси и Аграрен Университет, се превърна в красив празник на културата, с която Садово отдавна е познат и извън пределите на страната. Благодарение на братя Драгушеви, известни ентусиасти и визионери, основали през 1997 г. първата в страната частна семенарска къща, днес садовските сортове фъстък, а вече и сусам, се отглеждат в Италия и други европейски страни. Не е забравена славата на садовския фъстък, за който идват още по-добри времена с атрактивна пазарна ниша и засилен интерес от страна на фермери и преработватели. Гостите на празника – земеделци, учени и бизнесмени, обмениха опит и получиха ценна информация за селекцията и отглеждането на тези изключително интересни култури. От две години в Семенарската къща – Садово се работи и по селекцията на сусам, който също има бъдеще у нас и в Европа. Садовският фъстък е хит в Италия – изненадващо дори и за специалистите. Акцент в празника на Семенарска къща Садово беше откриването на новата производствена линия за заготовка на семена от фъстъци. И нека накрая да напомним – единственият селекционен център за фъстъци в Европа се намира тук, в община Садово, за гордост на своите създатели и партньори , а ще се съгласите с нас – и за наша, българска гордост! Интервю със Светлозар Драгушев, съсобственик на Семенарска къща Садово ООД, Антонио Маркотулио – Мениджър Продажби и Петър Точев – земеделски производител от Садово. https://youtu.be/wMauPC3vc_o Източник: agroinfo.bg
Светлозар Драгушев: Отглеждането на фъстъци е в синхрон със Зелената сделка
Сусамът е културата, която най-много ще се отблагодари на стопаните, казва съсобственикът на Семенарска къща Садово – Г-н Драгушев, последната Ви придобивка е нова производствена линия за заготовка на семена фъстъци. Как се стигна до идеята за нея? Тя има своята предистория, която започва преди повече от 20 години, когато създадохме Семенарската къща с основен предмет на дейност селекция, сортоподдържане и семепроизводство. Линията е проектирана като предприятие за заготовка на семена фъстъци. Тя е резултат както от усилията на нашия екип, така и на нашите партньори – Институтът в Садово, Селскостопанска академия, Аграрният университет. Една част от нашите селекционни полета се намират в Аграрния университет. Друга част са в Института в Садово и третата голяма част са при нас. Кооперирахме екипите от учените и науката, защото винаги сме вярвали, че това, което може да предложим, трябва да се базира на нови сортове, нова генетика, семена, които са високодобивни. – Защо Садовският фъстък е толкова популярен вече дори и в Италия? Много е вкусен. Притежава невероятни ароматни качества. Освен това е и много полезен – подобрява общото състояние на човека. Противодейства на сърдечно-съдови заболявания. Поддържа нисък холестерол. Има благоприятно влияние върху кръвната захар. Съдържанието на мазнини, протеини, белтъци и въглехидрати във фъстъците е изключително благоприятно за здравето. Италианците обичат Садовския фъстък. – Защо препоръчвате на производителите да разширяват площите с фъстъци? Фермерите трябва да започнат производство в по-голям мащаб. Фъстъците подобряват почвата, повишават органичното съдържание. Много е важно, че две трети от азота, който фъстъкът акумулира, остава в почвата, което е един голям плюс при сеитбата на следващите култури. Ние се надяваме, че нашите фермери ще бъдат мотивирани и ще увеличават всяка година площите си с фъстъци. Културата отговаря на изискванията, поставени по Зелената сделка. На второ място. Няма селекция на фъстъци в Европа. Ние сме единственият селекционен център. Поради тази причина считаме, че възможността за реализация на семена фъстъци за европейските ни партньори е много важна. – Казахте, че фъстъкът е азотфиксираща култура и това отговаря на изискванията по Зелената сделка. Българските производители обаче опонират, че това е култура, която остава извън субсидирането. Какво трябва да се направи, за да получат фермерите необходимата подкрепа? Голям успех беше създаването на Асоциацията на фъстъкопроизводителите. Хората се обединиха, за да могат да защитават своите интереси. Разбира се, че би могло още какво да се желае, защото фъстъците са били оставени сами да вървят по течението много години. Подкрепата за тях е минимална. До ден-днешен ние трудно се борим с фъстъците, които идват от чужбина, но нашите фъстъци са хубави. Добивът е прекрасен и ние се надяваме, че ще успеем да наложим отново Садовския фъстък – както на трапезата на българина, така и на българските полета. – Разкажете и за сусама. Това е нова култура за нас. Два сезона я отглеждаме. Садово е единственият селекционен център, който работи с тази култура. Това е най-южната култура, най-сухоустойчивата. Културата, която най-много ще се отблагодари на стопаните. Тя не изисква особени капиталовложения. Изключително е пластична. Може да бъде сята на слята повърхност. Може да бъде сята редово. Може да бъде сята като първа култура, може като втора. Не е взискателна към влагата. – Много зърнопроизводители бяха на Открития ден, който организирахте. Споделиха, че искат да разнообразят отглежданите култури. Аз разговарях с някои от тях. Предлагаме нови възможности, които са индустриални. Това са култури, които благодарение на науката, могат да се сеят и прибират механизирано, без използването на работна ръка. – Всеки от тях ще Ви попита за пазара. Той е най-важен за всеки производител. Европейските държави внасят повече от 1 млн. тона фъстъци, включително и България. Пазарът в ЕС е лишен от собствено производство на практика. Поради тази причина ние считаме, че възможностите за реализация на стокова продукция фъстъци ще бъде изключително атрактивна, не само за българската индустрия, но и за европейската такава. Вече има интерес от страна на производителите на растителни масла, от предприятия за изпичане на ядки, от производители на олио. Сусамовото олио е едно от изключително полезните растителни масла. То не отстъпва по качества на зехтина. Да не забравяме и промишлеността, която произвежда хляб. Тя също е с голям интерес към тази култура, защото до този момент сусам се внася от чужбина. Така че, ние сме оптимисти по отношение на пазара и реализацията на продукцията. Източник: agro.bg
Производството на фъстъци в България се възражда
Фъстъците и сусамът са свободна ниша пред българските фермери
Фермерите да бъдат стимулирани до отглеждат българска селекция
ФЪСТЪЦИТЕ СА МИ СЛАБОСТ, ТЕ СА И САНТИМЕНТ!
<<>> С нескрито вълнение в приветственото си слово пред стотици гости от страната и чужбина посочи г-н Светлозар Драгушев, съсобственик на Семенарска къща Садово по време на Деня на фъстъка, организиран на връх Кръстовден в базата на компанията в Чешнегирово. <<>> Европа внася повече от 1 млн. тона фъстъци (вкл. и страната ни). Възможностите за развитието на подотрасъла са нова страница в земеделието. Фъстъците са поминък на стопаните от Садовския регион, но тази бобова култура е алтернатива и в много други части на страната. Защото ползите от ядките са големи, от растението – също. Преди 12 години в базата на водещата българска компания в с. Чешнегирово бе официално открита модерна линия за заготовка на семена от житни култури, а днес на 14 септември, екипът, в присъствието на стотици гости от различни региони на страната и чужбина има удоволствието да открие новото предприятие за заготовка на семена от фъстъци. Иновативният български земеделец търси възможности и начини за разнообразяване на дейностите, за добра доходност и опазване плодородието на почвите. Това бе и повод в този ден да пропътуват няколко стотин километра зърнопроизводители от Силистренско и Бургаско, от Русенско и Видинско, които с интерес се запознаха с особеностите и технологията по отглеждане на фъстъците и сусама. И това още веднъж им показа, че в лицето на екипа на Семенарска къща Садово имат сигурен партньор… Г-н Тодор Джиков, зам. министър на Министерството на земеделието, също засвидетелства внимание към присъстващите. -Уважаеми гости, уважаеми земеделски производители, скъпи партньори от Италия, Гърция, Австрия, Швейцария, имаме удоволствието да ви приветстваме с добре дошли на откриването на нашия празник – празника на Садовския фъстък – започна г-н Светлозар Драгушев (на снимката). – По традиция тази година е втора, в която ние организираме това мероприятие, съвместно с Института по растителни и генетични ресурси „К. Малков“ в Садово. Преди 21 години заедно с моя баща и моя брат Петър, създадохме „Семенарска къща Садово“. Фокусирахме се в три основни направления в нейното развитие – селекция и сортоподдържане, семепроизводство, изграждане на предприятие и линии за заготовка на семена. Някои от вас си спомнят 2012 г., когато се събрахме тук и открихме линията за заготовка на семена от зърнено-житни култури и този комплекс зад вас. А днес сме се събрали да открием втора линия, следващото предприятие, предприятие за заготовка на семена от фъстъци. „Семенарска съща Садово“ в момента разполага и със семена пшеница, които си имат своите почитатели навсякъде. Сортовете Аполон, Лазур, Зебрец, Тракийка… са добре познати на много зърнопроизводители в страната. През последните няколко години с ИРГР започнахме активна работа по селекцията на фъстъци и на сусам, начело с нашия научен ръководител доц. Стаматов. Към настоящия момент имаме регистрирани в Европейската сортова листа няколко сорта. Лотос е единият от тях, той е вече известен не само у нас, италианците са буквално влюбени в него. А миналата година след 3-годишно изпитване излезе регистрацията на два нови сорта – Гранат и Канна. Цялата ни дейност през тези 21 години е насочена към създаване на нови високопродуктивни сортове, с комплексна устойчивост на различни заболявания, такива които могат да донесат значителни ползи на земеделските производители, както в страната, така и в чужбина. „Семенарска къща Садово“ стопанисва около 9000 декара земя в три землища – в селата Чешнегирово, Богданица и Козаново. Фъстъците са ми слабост, те са и сантимент! Хората от Садово са закърмени с този поминък и много семейства в общината отглеждат културата и до ден днешен. Тя им носи допълнителни доходи, някои дори се издържат с тях. Аз няма да ви говоря за българските фъстъци, но те са прекрасни и като вкусови качества и като аромати. Това ги отличава от всички останали сортове, които се произвеждат по света и затова са търсени и у нас, и в чужбина. Възможностите за развитието на производството на фъстъци са нова страница в бизнеса ни. Нашите очаквания и надежди са той да се развива и да заема все по-големи площи в страната. Фъстъците, знаете добре, че са една от културите, която фиксира значително количество атмосферен азот, обогатява почвата с органично вещество, допринася за по-добрата й аерация. А ядките се отличават с множество здравословни ползи – те са една чудесна храна. Възможностите за производство и реализация на продукцията в рамките на европейските страни са изключително големи. Днес ние имаме удоволствието заедно с вас да открием нашата нова производствена линия за заготовка на фъстъци, с която се надяваме, че ще постигнем отлично качество, хубав фъстък, търсен, желан и необходим. ПОГЛЕДНАТ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ ФЪСТЪКЪТ НОСИ МНОГО ПОЛЗИ! Със селекцията на културата в Садовския институт се занимава доц. д-р Станислав Стаматов, от отдел Селекционно-генетичен и сортоподдържане на фъстъци и сусам, който представи сортовете: -В момента сме застанали пред селекционната градина на Семенарска къща Садово. Първите четири пояса представляват напреднали генерации на самия селекционен процес. Тук са разположени стабилни линии и всяка от тях е кандидат-сорт. След тях са хибридизационните участъци и първите звена на селекционния процес. А накрая е сортоподдържането, изключително важно мероприятие за всяка култура. Отнема минимум 3 години. В института в Садово работим усилено по селекцията на фустъците и сусама. ИРГР е собственик на немалко сортове с много добри вкусови качества. Селекцията и сортоподдържането са способни да повишат с 15 до 30% добивите, останалите вече се дължат на агротехниката. Практически значими дейности и моменти при отглеждането на културата припомни Роман Бозов, технически мениджър торове в „Ай Ди Империал“. Източник: agrovestnik.com
Фъстъците и сусамът са инструмент за успех в ръцете на фермерите
Механизацията позволява отглеждането им и на големи индустриални площи Историята на семейство Драгушеви започва преди повече от 20 години, когато създават Семенарска къща „Садово“ – единствения селекционен център за фъстъци, а вече и за сусам в Европа. Мисията им е да предлагат нови сортове, отлична генетика и високи добиви, които да направят българските и европейските им партньори по-конкурентоспособни. Садовските фъстъци не се нуждаят от специална реклама. Всеки българин познава тяхната селекция, но и не само. Денят на отворените врати на 14 септември в пловдивското село Чешнегирово бе уважен от гости от Италия, Гърция, Австрия, Германия. Заедно с българските си колеги те участваха в обиколката на производствени площи с фъстъци и сусам и откриването на модерна производствена линия за заготовка на семена. „Започнах своето сътрудничество със семейство Драгушеви преди 5 години. Тогава за първи път представих в Италия техния сорт Лотос. Стъпка по стъпка, сега имаме около 3000 дка. В момента той се тества в Испания, Франция, Швейцария, Австрия, Гърция. Лотос остава номер едно и е изключително ценен в хранителната индустрия. Радвам се да видя, че новите сортове Канна и Гранат също се представят отлично на полетата в моята родина“, хвали се Антонио Маркотулио, мениджър продажби за Западна Европа. Първата частна семенарска къща в България с дългогодишен опит в селекцията и семепроизводството е намерила формулата на успеха – бизнесът работи ръка за ръка с научния потенциал. Техни партньори са Институтът в Садово към Селскостопанска академия и Аграрният университет в Пловдив. „Това е поредната култура в земеделието, която е претърпяла ядрен взрив. През 1990 г. е имало 200 000 дка фъстъци в България. 65% от насажденията в ЕС и 85% от добивите са идвали от България и основно от този регион. За миналата година имаме едва 7000 дка. Това е пътят – частният бизнес съвместно с научния институт в Садово да възстановят този потенциал“, категоричен е Тодор Джиков, служебен зам.-министър на земеделието. По пътя на възраждането на славата на садовския фъстък върви и местният производител Петър Точев, който си партнира със Семенарска къща „Садово“ вече две десетилетия. На площ от 50 до 100 дка в зависимост от сеитбообращението залага най-вече на по-ранните сортове фъстъци, а основен фактор за неговия избор са валежите. „Семенарската къща има богат опит в селекцията на протеинови култури и техните сортове са доста добри и продуктивни. Винаги са оказвали съдействие и са помагали. Имаме едно прекрасно партньорство. Отворени хора, услужливи“, споделя своите впечатления фермерът. Не бива да се подценява предимството на фъстъка като азотфиксираща култура, която отговаря на целите на Зелената сделка. Може да се сее и прибира механизирано без използването на работна ръка. Възможностите за реализация на пазара са неограничени. „Европейските държави внасят над 1 млн. тона фъстъци. Пазарът в ЕС е лишен от собствено производство. Поради тази причина считаме, че възможностите за реализация на стокова продукция фъстъци ще бъде изключително атрактивно не само за българската индустрия, но и за европейската“, убеден е Светлозар Драгушев, съсобственик на Семенарска къща „Садово“. От две години селекционерите в Садово работят и върху производството на семена от сусам. Това е една изключително сухоустойчива култура, която не изисква особени капиталовложения. Отличен избор е за диверсификация на културите в едно голямо механизирано стопанство. „Може да бъде сята на слята повърхност или редово. Може да бъде сята като първа или втора култура. Не е взискателна към влагата, което е особено важно предвид честите и продължителни засушавания. Надяваме се, че тази култура ще бъде още един инструмент в ръцете на нашите фермери, с което ще им помогнем да бъдат по-конкурентни и по-печеливши“, заключава г-н Драгушев. Източник: agri.bg
Фъстъците
Фъстъците произхождат от тропичната зона на Южна Америка. От там, по време на великите географски открития културният вид е пренесен в Африка, Азия, Океания, Северна Америка и Европа. Фъстъцитте са една от най-разпространените култури в света. Те са изключително калорична храна за човека. Съдържат едновременно мазнини (49-53%), белтъчини ( 25-28%) и въглехидрати (12-23%). Такова съдържание и съчетание имат сравнително малък брой от семената на останалите културни растения и това разкрива възможности за използването им в сладкарската промишленост, за приготвяне на халва, тахън и като съставка за производството на шоколад и какао. Високото съдържание на масло поставя фъстъците като основна маслодайна култура в редица страни на Африка, Азия и Америка. Фъстъците са предпочитана ядка от хората в цял свят заради уникалният си състав и съдържание на витамини от групата на В, D и E. В България за пръв път фъстъците са засети на площ от седем декара от Ангел Димчев от с. Куртово Конаре – Пловдивско, през 1896 година. През 1899 и 1900 години те вече се отглеждат в Садовското земеделско училище, а по-късно в ИРГР – Садово. Фъстъците постигат по-широко разпространение през 1926 година. С внедряването в производството на новите български сортове засятата от тях площ достига над 200 000 декара през осемдесетте години на миналия век. По това време фъстъците се отглеждат предимно в Пловдивски и Благоевградски регион. Там те намират най-подходящи почвенно-климатични условия за своето развитие В началото на деведесетте години в страната ни започва продължителен процес на преход от централно планово управление към пазарен тип на организация на икономиката. Ликвидирани са старите производствени структури и това се отразява неминуемо на фъстъкопроизводството, което бележи огромен спад. Днес България разполага с всички необходими ресурси – производствени, технологични, технически и човешки за формирането и като един от най-големите производители и износители на фъстъци и продукти от тях в Европа. Климатичните промени засягат и фъстъците и те успешно могат да се отглеждат и в Северна Българияа. Комплексната механизация въведена във фъстъкопроизводството прави възможно отглеждането им и на големи индустриални площи.
Пшеничните посеви се събудиха
Затоплянето на времето в последните седмици събуди не само пшеничните посеви , но и проблемите в тях. Като цяло рискови блокове с есенници не се наблюдават в цялата страна. Продължителната суша миналото лято затрудни качествената предсеитбена обработка на площите. Някои стопани предпочетоха да засеят след плитко дискуване, спазвайки агротехническите срокове. В други случаи сеитбата закъсня и растенията нямаха достатъчно време за добро братене преди изпадането в зимен покой. В подобни случаи, съчетани с леки почви и по-силни ветрове има изтегляне, но сравнително меката зима и липсата на много ниски отрицателни температури не причиниха повреди от измръзване. Опърлени листа се забелязват в някои посеви, но възелът на братене не е засегнат и растенията се възстановяват нормално. Повишаването на температурите стимулира летежа на житни мухи и цикади, които все още носят риск от пренос на вируси и поражения на слабо братилите посеви. На нетретираните с хербициди на есен площи се развиват интензивно както житни, така и широколистни плевели. Нападение от септория може да се види в посеви с различни сортове в цялата страна. Масово пшеницата и ечемика се намират във фаза братене, като тритикалето в Южна България вече е с първи стъблен възел. Предстои активна вегетация и потребностите от минерално хранене се увеличават. Въпреки цените на торовете в момента е задължително да се осигури достатъчно азот, за да се стимулира както братенето на по-слабо развитите посеви, така и да се обезпечи формирането на основната вегетативна маса и развитието на културите. Влагозапасяването в много райони все още е ниско и стопаните изчакват по-стабилни валежи преди да престъпят към масово торене на есенниците. Без да е критична за момента, тази вегетационна година тепърва ще поставя предизвикателства пред хората, свързани със земеделието.
Сусамът – маслодайното растение на древния свят
Сусамът е маслодайното растение на древния свят. Предимството му е лесното извличане на маслото, голямата стабилност и силната му сухоустойчивост. В Индия фермерите използват маслото за консумация в продължение на години без то да ce развали. Асирийски бележки от 4300 преди н.е. свидетелстват за това, че боговете са водили войни за сусама. По въпроса за произхода му съществуват разногласия повече от век. Едни изследователи са на мнение, че родината на сусама е Африка, а други посочват Индийския полуостров като произходен център на сусама. Независимо от мястото на произхода на сусама, той се разпространява в Африка, Средиземноморието, далечния изток и Америка, в САЩ сусамът става все по-популярна култура заради въведените там сортове подходящи за механизирано прибиране. В средния изток сусамът се консумира най–вече като тахан. В Китай, Корея и Индия, сусамът се използва за производството на олио за кулинарията. В Япония установяват и определят медицинските качества на сусама. На запад той се използва главно в сладкарската и хлебопекарната промишленост. След извличане на мазнините шрота съдържа 30-50 % протеин и пълноценен триптофан и метионин. Химическият състав на маслото в разпространените в България сортове е: мазнини (49-57%), общ протеин (17,06-21,44%), въглехидрати (16,22-21,98%) и пепелни вещества (3,19-4,21%). В последните години интересът към културата расте непрекъснато. По данни на FAO за 2018 и 2020г. се отчита нарастване на производството и търговията със сусам в световен мащаб. Количеството на произведеното семе възлиза на 2 941 290 t, а отглежданата площ се е увеличила до 149% и производството със 207%. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КУЛТУРАТА Биологични и икономически предимства на сусама в сравнение с другите култури Биологични Успешно се приспособява към условията на околната среда и се развива в сухи райони, благодарение на своята сухоустойчивост и дълбоко проникваща коренова система; Има отлична устойчивост към високите въздушни температури и почвено засушаване в сравнение другите полски култури; Притежава дълбок главен корен, който достига хранителните вещества и влага на дълбочина, недостъпна за повечето културни растения; Показва висока толерантност към болести и неприятели и към почви с високо рН; Успява да се развива на по-бедни почви с ниско съдържание на глина. Икономически Може да заеме мястото на провалени посеви от основни полски култури компенсирайки щетите; Отглеждането и прибирането на реколтата се извършва със същата земеделска техника и оборудване, както при останалите полски култури; Предлага висока възвращаемост на вложените средства с минимален риск в сравнение с другите полски култури; Оглеждането му е по-изгодно в сравнение с другите полски култури, които изискват повече финансови ресурси; Заема площи с ограничени възможности за напояване; При отглеждането му се наблюдават относително ниски икономически щети от диви животни и от птици.
Годината ще е успешна за добрите агрономи коментират експерти от Семенарска къща Садово
Годината ще е успешна за добрите агрономи коментират експерти от Семенарска къща Садово Преимуществата на години като тази се оценяват единствено от учените, работещи върху генетичното подобряване на растенията. Стресовите условия разкриват потенциала на растения и фермери да оцеляват във всякакви ситуации. Природата подпомага селекционния процес за оценка на адаптивния потенциал на бъдещите кандидат сортове и улесняват селекцията на подходящи за изменящия се климат генотипове. За фермерите метеорологичните условия носят повече тревоги и силно притискат бюджета в опит да се подпомогнат растенията да преживеят с минимални загуби сушата. За пореден път на изпитание са подложени уменията на агрономите за управление на посевите в критични ситуации. А както се вижда в последните седмици те се справят много добре. Независимо от късното поникване посевите от зимни житни култури се развиват добре в цялата страна. Малка част от стопаните успяха да засеят преди ранните октомврийски дъждове и се радваха на нормално поникване. Но дори и в тези ниви сушата силно затрудни есенната вегетация и братенето на пшеницата и ечемика. Същевременно редките посеви, главно в Южна България, бяха нападнати и от насекоми, септория и дори ръжда. Първите третирания за такива стопанства започнаха още на есен. В Северна България традиционно проблемите с насекоми през есен са по-малки, но трябва да се отчете и факта, че там имаше единични добре развити ниви по време на масовото разпространение на цикади и житни мухи. Масово поникване при пшеницата и ечемика тази година се наблюдаваше след началото на декември. За щастие зимата не донесе критично ниски температури за преобладаващата част от стопанствата. Измръзване и изсъхване се наблюдава само в райони със силна ветрова ерозия. Напролет имаше условия за изтегляне на посевите, но повечето стопани успяха да валират навреме. Нивите с по-сериозни поражения от житни мухи и недобро хранене все още показват ясни признаци на стрес. Те изостават в развитието си и докато масово пшеницата и ечемика са във фаза стъблообразуване – 1-2 стъблен възел вече ясно се виждат, то в такива райони все още растенията братят. Продължителната суша тази пролет не улеснява протичането на тази фенологична фаза. Ако скоро не паднат значими от стопанска гледна точка валежи пролетните братя няма да имат шанс за нормален цъфтеж и наливане на зърно. Като цяло годината е тежка за зърнопроизводителите, но не е фатална. Наложи се подхранване за стимулиране на пролетното братене и развитието на кореновата система, борба с неприятелите за спасяване на нежните растения във фаза 1- 3 лист. Вече се забелязват поражения от житната пиявица, първи симптоми на брашнеста мана и кафява ръжда в Южна България. Много фермери са решили, че сушата ще забави и развитието на плевели и малко късно наваксват с третиранията с хербициди. Към момента не е коректно да се правят прогнози за добиви, тъй като всички се надяват на достатъчно влага през април не само заради поникването на пролетниците, но и за да могат да се развият пролетните братя на есенните култури и да формират достатъчно класове. Рекорди не се очакват, но ще откроят добрите стопаните с адекватни на ситуацията технологични решения и правилен избор на подходящи за техните условия сортове. Неблагоприятните условия наесен поставиха много фермери пред дилемата дали да разорат нивите, на които нямаше никакво поникване до началото на декември. Стопаните се опасяваха, че едва поникналите растения ще измръзнат и се съмняваха в пролетното братене. Нито едно от тези опасения не се оправда. Сортовете зимна мека пшеница и тритикале, създадени в Семенарска къща Садово, независимо от дългата суша и закъснял старт на вегетацията, презимуваха успешно дори във фаза 1- 3 лист. Първата частна селекционна компания в България има традиции в създаването на стабилни, пластични генотипове, чиито високи добиви се гарантират от добрата сухо, зимо и и студоустойчивост, увеличен коефициент на братене, подобрена устойчивост към основните болести и скъсяване на стъблото. Всички сортове пшеница на СКС са с бърз начален темп на развитие и в момента се открояват с добро братене и общо състояние на посевите. Сорт Аполон както винаги формира повече братя и в оптимално наторените посеви вече има по 4 – 5 добре развити братя. В много добро състояние са площите с Лазур, Тракийка и Зебрец. Стресът е преодолян без видими поражения в посевите. Нормално братене и стъблообразуване има в цялата страна. Интерес тази година предизвиква и новият регистриран сорт Терес. В много стопанства в цялата страна той се представя отлично на фона на продължителната суша и късно поникване, като в неговите площи няма измръзване, изтегляне или изсъхване. Растенията вече формират 2 стъблен възел в Южна и започват да удължават стъбло в Северна България. Изпреварва го в развитието само тритикалето сорт Мусала в южните части на страната. Основна грижа през следващите седмици ще бъде опазването на посевите чисти от появилите се фитопатогени – брашнеста мана и ръжди, както и от вече сериозното нападение на житна пиявица. Така чаканите априлски дъждове ще помогнат за нормалното развитие на формираните братя и ще успокоят фермерите. Но всъщност тези от тях, които са заложили на българската селекция и са се погрижили да нахранят, освободят растенията от допълнителната конкуренция на плевели и са ги запазили от мухи и фитопатогени, могат да разчитат на тяхната добра адаптивност при всякакви условия. Правилните решения в управлението на земята водят до успешни резултати.
